Перфектните времена, както продължителните, са сложни глаголи, което буквално означава, че те са формирани от два глагола работещи заедно. Разликата между двете времена е, че докато продължителните времена индикират действия в прогрес (I am walking(аз ходя)), перфектните времена индикират завършеност на действието(I have walked(Аз ходих)). Това правило се прилага в еднаква степен в английския и испанския. .
Перфектните времена се формират от комбинацията на спрегнатия спомагателен глагол haber (to have) с минало причастие на друг глагол.
спомагателен глагол | + | минало причастие | |
| Английски | to have | ||
| Испански | haber |
Глаголът "haber" е спрегнат взависимост от това кой, какво и кога извършва действието. Испанското минало причастие се формира като се добави "-ado" към корена на глаголите с окончания "-ar" (hablar - hablado, andar - andado) и "-ido" към корените на глаголите с окончания "-er" и "-ir" (correr - corrido, mentir - mentido).
*** Научете повече за миналите причастия: Испански минали причастия
"Haber" в испанския, точко както "to have" в английския, може да бъде спряган във всяко време- сегашно, минало, бъдеще, условно - взависимост от това кога действието е било или ще бъде завършено.
| Испански времена | Спрегнат "HABER" | Минало причастие |
| Сегашно перфектно | he has ha hemos habéis han | hablado |
| Минало просто | hube hubiste hubo hubimos hubisteis hubieron | |
| Минало перфектно | había habías había habíamos habíais habían | |
| Бъдеще перфектно | habré habrás habrá habremos habréis habrán | |
| Условно перфектно | habría habrías habría habríamos habríais habrían |
