Имперфектно подчинително наклонение

Формиране на имперфектно подчинително наклонение

По-долу може да намерите основните правила за формиране на имперфектно подчинително наклонение. Както други граматични правила, съществуват изключения, които ще разгледаме по-късно. Междувременно се запознайте с основните правила за употреба:

• Спрягане на глаголите в трето лице множествено число в минало време
  • escuchar --> escucharon
  • comer --> comieron
  • escribir --> escribieron
• Изпускане на окончанието -ron
  • escucho --> escucha_
  • como --> comie_
  • escribo --> escribie_
    
• Добавяне на окончанията на имперфектното подчинително наклонение. Може да видите, че съществуват два вида окончания за имперфектно подчинително наклонение. Те са изцяло заменими и еднакво приложими.
  

  		или
  yo	-ra		-se
  tú	-ras		-ses
  él, ella	-ra		-se
  nosotros/as	-ramos		-semos
  vosotros/as	-ráis		-séis
  ellos, ellas	-ran		-sen

Примери:

Употреба на имперфектното подчинително наклонение

Имперфектното подчинително наклонение следва едни и същи общи правила със сегашното подчинително наклонение що се отнася до това кога се употребява. Единствената разлика е времева, тъй като имперфектното подчинително наклонение се използва, когато глагола в главното изречение е или в минало или имперфектно минало времена .

1. Ако глагола в главното изречение изразява желание, емоция, препоръка , невъзможни събития, съмнения, отрицания в минало, имперфектно или условно време, то тогава глагола в подчиненото изречение ще бъде в имперфектно подчинително наклонение.

Конструкция:
- Минало/Имперфектно/Условно + имперфектно подчинително наклонение

• Dudaba que viniera.
  (Съмнявам се, че той ще дойде.)
• Le dije que lavara los platos.
  (Казах му да измие чиниите.)
• Los niños querían que su padre les comprase un perro.
  (Децата искаха баща им да им купи куче.)
• Me alegraba de que te casases.
  (Бях щастлив, че се омъжи.)

2. Когато главното изречение изразява моментни емоции, съмнения за нещо което се е случило в миналото, глагола в подчинителното изречение трябва да бъде в имперфектно подчинително наклонение.

Конструкция:
- Сегашно + имперфектно подчинително наклонение

• Nos sorprende que viajara a Alaska.
  (Изненадващо е, че той пътува до Аляска.)
• Es raro que rompiese con su novia.
  (Странно е, че той е скъсал с приятелката си.)

3. Когато искаме да покажем или се надяваме, че малко вероятни или невъзможни събития ще се случат, използвайки израза "Ojalá" или "Ojalá que" (означаващ "Само ако, Дано ..."), последващият го глагол трябва да бъде в имперфектно подчинително наклонение.

Конструкция:
- Ojalá (que) + имперфектно подчинително наклонение + останалата част от изречението

• Ojalá que hiciera calor en invierno.
  (Само, ако беше топло през зимата.)
• Ojalá pudiese volar.
  (Само, ако мога да летя.)
• Ojalá Sara estudiara más.
  (Само, ако Сара учи повече.)

4.Изречения с "Ако". Използваме думата "si" (Ако) имперфектно подчинително наклонение, за да формираме условни изречения в минало, когато са последвани от и са комбинирани с условно време. В българския тази конструкция ще се преведе като "Ако нещо се случи, то тогава ще направя ... ".

Конструкция:
- si + имперфектно подчинително наклонение + условно + останалата част от изречението
- условно време + останалата част от изречението + si + имперфектно подчинително наклонение

• Si tuviera más dinero, me compraría un coche.
  (Ако имах повече пари, щях да си купя кола.)
• María tendría un gato si su marido no tuviese alergia.
  Мария можеше да си вземе котка, ако мъжа и нямаше алергия.)
• Si Sara estudiara más, sacaría mejores notas.
  (Ако Сара учеше повече можеше да изкара по-добри оценки.)